Права на кандидатстващ за виза в случай на отхвърляне на молбата му поради сигнал в SIS или в Националния списък на нежелани чужденци

ШЕНГЕНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ, ШЕНГЕНСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА, БЮРА SIRENE И НАЦИОНАЛЕН КАТАЛОГ НА НЕЖЕЛАНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ

На 14 юни 1985 между петте членки-основателки (Франция, Германия, Белгия, Люксембург и Кралство Нидерландия) е подписано първото Шенгенско споразумение, което има за цел постепенното премахване на контрола на общите граници. Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (по-нататък КПСШ) е подписана на 19 юни 1990 и влязла в сила през 1995, в резултат на което е премахнат контролът по вътрешните граници на държавите, които са подписали и са създадени единни външни граници, където контролът при влизане в шенгенското пространство се извършва на базата на една и съща процедура. По силата на същата конвенция са установени общи правила за издаването на визи, предоставянето на убежище и контрола по външните граници, така че да е възможно свободното движение на хора във вътрешността на шенгенското пространство, без паралелно с това да се смущава обществената сигурност. Гърция със З. 2154/1997 ратифицира Шенгенското споразумение, конвенцията за прилагане към него, както и протоколите и договорите за присъединяване към Шенгенското споразумение на останалите държави членки на Ервопейския съюз (ЕС). Днес пълноправни членки на Шенгенското споразумение са 22 от 27-те държави членки (без Ирландия, Обединеното кралство, Кипър, България и Румъния, които все още не участват пълноправно в Шенгенското пространство).

На базата на член 92 на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген е създадена една обща база данни, Шенгенска информационна система (ШИС) за обмяна на информация между държавите – страни по договора, която съдържа данни относно лица и обекти. Съгласно член 108 от КПСШ за да е възможна обмяната на допълнителна информация между страните относно сигнали в ШИС, във всички шенгенски държави са основани ‘бюрата SIRENE’. Думата SIRENE се образува от началните срички на думите Supplementary Information Request at the National Entry (искане за допълнителна информация във връзка националните сигнали) и разкрива главната дейност на ‘бюрата SIRENE’. В основните им задължения се включва въвеждането на ‘сигнали’ в Шенгенската информационна система и извършването на предвижданите действия. ‘Бюрата SIRENE’ представляват единно комуникационно пространство за всички национални власти за налагане на закона, които участват във SIS и за полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство и работят 24 часа (за повече информация може да посетите долупосочените страници: SIRENE – Шенгенска информационна система, Национални бюра SIRENE).

В член 82 от З. 3386/2005 за влизането, престоя и социалното присъединяване на жители на третите страни към гръцката територия, се предвижда, че Министерството на обществения ред (по настоящем Министерство на гражданска защита) поддържа списък с нежелани чужденци (по-нататък СНЧ). Критериите и процедурата за вписване и отписване на чужденци от този списък се определят от общо министерско решение (министъра на вътрешните работи, на децентрализацията и електронното правителство, на външните работи, на националната отбрана, на правосъдиетο, прозрачността и човешките права и на гражданската защита).

КОМПЕТЕНЦИИ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ВЪВ ВРЪЗКА С ШИС И СНЧ

Комисията за защита на личните данни (по-нататък КЗЛД) на базата на член 19, пар. 1, точка 15 от З. 2472/1997 и член 114 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, упражнява независим контрол в националния отдел на Шенгенската информационна система. Следователно към нейните компетенции се включва и контролът на законността на сигналите в ШИС, към които са пристъпили гръцките власти. На базата на член 19, пар. 1, точка 3 и 7 от З. 2472/1997, КЗЛД е компетентна да контролира законноста на всеки архив, следователно и на сигналите в СНЧ.

В случай че за едно лице има сигнал в ШИС и/или в СНЧ, има правата които З. 2472/1997 дава на всеки обект на данни. По-точно има права за достъп (чл. 12 на З. 2472/1997) и възражение (чл. 13 на З. 2472/1997), които се упражняват писмено към отговорния за обработката, тоест в конкретния случай, към Министерството на гражданска защита. За контакти с гореспоменатото министерство:

И в двата случая (упражняване на правото на достъп/упражняване на правото на възражение) ако отговорният за обработката (Министерство на гражданска защита) не отговори писмено в рамките на 15 дни, обектът на данни може да се обърне лично към КЗЛД, контактите на която са:

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Bul. Kifisias 1-3
115 23, Athens

Тел.: 210 6475600
Факс: 210 6475628

e-mail:

В случай че Министерството на гражданска защита не спази в срок правото на достъп, Комисията ще изиска незабавното му спазване. Възможно е въпросното право да бъде ограничено само в случаите, които се предвиждат от пар. 5 от член 12 от З. 2472/1997, тоест поради причини, касаещи националната сигурност или изясняване на особено тежки престъпления.

В случай че Министерството на гражданска защита не отговори писмено на възраженията в рамките на 15 дни или в случай че отговорът не е задоволителен за обекта на данни, тогава последният може да се обърне към КЗЛД, която ще прецени законноста на сигнала.

ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗПОРЕДЕНО ИЗТРИВАНЕТО НА ДАДЕНО ЛИЦЕ ОТ ШИС И ОТ СНЧ

Първата и основна причина за изтриване от ШИС е да не са изпълнени предпоставките за сигнал, предвидени в член 96 на КПСШ. Съгласно въпросния член сигналът в ШИС се базира на национален сигнал (СНЧ), който има за опора решение на административна власт или съд. Последните решения (административни или съдебни) могат да имат като обоснование заплахата на обществения ред и сигурност или националната сигурност. Законодателят, в член 96 на КПШС, пристъпва към едно указващо изброяване на случаите, когато може да са изпълнени предпоставките за да се счита, че присъствието на някой чужденец представлява заплаха за обществения ред и сигурност или за националната сигурност. Тези случаи са: а) чужденецът е осъден за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за поне една година или б) има предположения, че чужденецът е извършил или е пристъпил към подготвителни действия за извършване на тежки престъпления, като тези, предвиждани в член 71 на КПСШ (разпространяване на наркотици и психотропни вещества). Накрая, административните или съдебните решения, чрез които се обосновава националният сигнал, може да имат като аргумент това, че срещу чужденецът е наложена мярка за екстрадиране или експулсиране, която не е отложена, нито анулирана и има като последваща санкция забрана за влизане или пребиваване, основаваща се на не спазването на националното право що се отнася до влизането и пребиваването на чужденците.

КЗЛД вече е преценила (вж. решения номер 19/2006 и 51/2006), че в случай че сигналът е базиран на решение на окръжен управител, с което е отменено гръцкото гражданство на някое лице, срещу което обаче няма присъда за престъпление,  което се наказва с лишаване от свобода за поне една година, то не са изпълнени предпоставките за сигнал по член 96 на КПСШ.

Втората причина за изтриване от ШИС е неспазването на предвижданοτο πο член 112 на КПСШ от националните органи. Съгласно определенията по този член, след изтичането на три години от датата, когато е подаден сигналът, необходимостта от запазването му трябва да се преразгледа. Както се прознесе Общият контролен орган за Шенген (създаден на базата на член 115 на КПСШ  и в който КЗЛД участва с два редовни и два заместващи члена), за необходимостта от запазване на сигнала трябва да се издава обосновано решение.

Член 91 пар. 11 прил. 6 οτ З. 3386/2005 предвижда автоматично изтриване на сигнали от СНЧ  в случай че сигналът е подаден изключително поради причините незаконно влизане, излизане, работа и пребиваване в страната. Въпросната наредба изразява желанието на гръцкия законодател да узакони всички чужденци, за които има сигнал в Националния списък с нежелани чужденци, изключително поради гореспоменатите причини, в случай че са изпълнени останалите предпоставки, изложени в член 91, пар. 11 за издаването на разрешение за пребиваване (вж. решение 53/2006 на КЗЛД). Подобна наредба за автоматично изтриване съществува и в предишен закон за чужденците (член 66, пар. 9 от З. 2910/2001). Въпреки неяснотата на споменатата наредба, КЗЛД, и под предишния законодателен режим , беше приела, че към опростената процедура по автоматичното изтриване от списъка с нежеланите чужденци се отнасят и сигналите, подадени по силата на съдебни експулсации (вж. решения номер 93/2002, 56/2004, 65/2005, 77/2005 на КЗЛД).

КОМИСИЯ ПО КОНТРОЛ, КОМПЕТЕНТНА ДА ИЗСЛЕДВА ЖАЛБАТА НА ОБЕКТА НА ДАННИ ДО КОНТРОЛЕН ОРГАН, В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СИГНАЛЪТ В ШИС НЕ Е ПОДАДЕН ОТ ГЪРЦИЯ, А ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА НА ЕС.

В този случай компетентна за контрола на законността на сигнала е комисията по контрол  на държавата членка, чиито национални органи са пристъпили към сигнала. Според член 114 пар. 2 на КПСШ този контрол се осъщаствява в тясно сътрудничество с КЗЛД. Следователно обектът на данните може да подаде жалба директно към комисията по контрол на държавата членка, която е подала сигнала (за контакти на националните комисии по контрол може да посетите интернет страницата или  КЗЛД, която ще препрати искането към компетентния контролен орган).